На прага на летния сезон, който смело можем да наречем, че е
сезонът на бирата, няма как да не обърнем специално внимание на една от най-употребяваните напитки в света.
Бирата, която наричаме още „пиво“ е една от най-древните напитки в Света. Тя е най-старата и най-консумирана алкохолна напитка. Нарежда се на трето място по популярност, след водата и чая. Напитката се произвежда чрез варене и ферментация на нишесте, което се получава от зърнени култури, като най-често се използва малцов ечемик, но също и пшеница, ръж, царевица, ориз, овес, сорго, лимец и коноп. За ферментацията спомага ферментационна мая.
Бирата се ароматизира с хмел, който придава горчивина и освен това действа като природен консервант. Познати са и добавените други аромати с помощта на билки и плодове.
Видове бира според начина на ферментация
Познаваме три вида бира, според начина на ферментация - ейл, лагер и ламбик.
Ейл е тип бира, която ферментира при по-високи температури (15 – 25 °C) с използване на пивни дрожди. Тези дрожди карат пивната мъст да ферментира бързо и ѝ придават сладък, плодов вкус. Различните видове ейл освен плодов привкус имат и по-високо алкохолно съдържание и се отличават с по-силен аромат и по-висока плътност в сравнение с лагер бирите.
Лагер бирата е най-познатата и разпространена бира в света. Тя ферментира при по-ниски температури около 5-15°C с използване на пивни дрожди, за ниска ферментация, след което бирата се съхранява продължително време при температура около 0 градуса. Така тя изсветлява и се насища с въглероден диоксид. Процесът на ферментация е по-бавен и бирата става по-лека и пивка. Над 90% от различните марки бира в света са тип лагер. Лагер са и почти всички бири, които се произвеждат в България. Бирата лагер се подразделя на още няколко вида. Пример за такава бира, която познаваме и консумираме е
Heineken. Компанията спонсорира много спортни събития и името ѝ се свързва с футболни първенства като Шампионската лига и Heineken Cup. Това е бирата с най-много фенове във Facebook - 6.8 милиона.
Ламбик е специална белгийска бира, със специфична технология на производство. Използва се ечемичен малц и непокълнали зърна пшеница. Хмелът, който се използва за производството на ламбик, трябва да е отлежал не по-малко от три години за намаляване на аромата и горчивината, които са нежелани за този вид бира. След като се свари, течността ферментира във винени бъчви, под въздействие на намиращите се по стените на бъчвите и във въздуха микроорганизми, най-вече диви дрожди. Основната ферментация продължава около седмица, след което бирата отлежава няколко години. Най-отличителна характеристика на ламбиците е спонтанната ферментация на изварената течност. Това означава, че при производството на този вид бира не се използват култивирани бирени дрожди, каквито се прилагат при производството на бирите от типа ейл и лагер. Тук действащият агент е бактерия, която се среща само във въздуха в района на Брюксел и долината на река Зена.
В наши дни в Белгия има само 6 производители на бира от типа ламбик.
За щастие, в наши дни можем да намерим изключително богато разнообразие на видове бира, подходящи за всеки вкус. За любителите на вкуса на напитката, които не бива или не искат да консумират алкохол също има начин да ѝ се насладят -
безалкохолна бира. За феновете на по-специалните бири, които не се произвеждат у нас, можем да препоръчаме немска бира
Bitburger, с която да се насладим на традиционния немски вкус и тук в България. Плодова или традиционна, тъмна или светла, лека или по-силна бира,
в кен,
в стъклена бутилка или в
pvc бутилка, всичко зависи от личния вкус и предпочитания на всеки, а в днешно време всичко това е само на клик разстояние с възможностите за
доставка на бира до дома.
История на бирата
Счита се, че производството на бира започва още с появата на първите зърнени култури, около средата на 10-тото хилядолетие преди Христа. Първите писмени свидетелства са от следващото хилядолетие в Древен Египет и Месопотамия. Древните видове бира, макар много да приличат по начин на приготвяне с това, което познаваме и днес, силно се различават по своите качества от масовите съвременни бири. Често те съдържат различни добавки, като плодове, мед, подправки и дори билки с наркотично действие. Самият хмел, който днес е масова съставка на напитката, започва да се използва за тази цел доста късно. Споменат е за пръв път в Европа от един каролингски абат около 822 година, а едва през 1516 година в Бавария е приет закон, според който бирата може да съдържа само вода, хмел и ечемичен малц.
Традиционно,
бирата се е произвеждала в домашна обстановка за собствена употреба. През 7 век в някои манастири в Европа започват да произвеждат бира с цел продажба. Постепенно в градовете се появяват занаятчии - пивовари. През 19 век Индустриалната революция променя изцяло производството на бира, като занаятчийските методи са изоставени, а домашното производство почти изчезва до края на века. С напредването на технологиите се дава по-голям шанс за по-добър контрол върху процеса и за по-устойчиви резултати.
Днес производството на бира е важен клон на промишлеността в световен мащаб, включващ няколко големи международни компании и хиляди по-малки производители – от бирарии, сервиращи собствена продукция, до предприятия с регионално значение.
Технология на производство
Макар, че технологията на производството на бира не е една и съща навсякъде, все пак има четири основни съставки, които присъстват - вода, източник на нишесте (обикновено ечемичен малц), което да се преобразува в етилов алкохол, пивни дрожди, които осъществяват ферментацията и овкусители.
Водата, като основна съставка на напитката, няма как да не окаже своята роля за вкуса. Минералите, разтворени в питейната вода, варират значително в различните региони, което в миналото е довело до тяхното специализиране в производството на определени видове бира.
Малцът, като източник на нишесте, дава изходния материал за ферментацията и играе ключова роля за силата и вкуса на бирата. Ечемикът се сортира, претегля и почиства. След това се накисва във вода, докато започне да покълва. Покълването трае между пет и седем дни при температура от около 14°С. Крайният продукт при този процес се нарича зелен малц, който се премества в специални сушилни, където влагосъдържанието на продукта се намалява до 2-5 процента. След сушенето, кълновете се отстраняват от малца и той се смила. Различното време и температура на сушене могат да доведат до различен цвят на малца при еднакво изходно зърно. С по-тъмния малц се произвеждат по-
тъмни бири.
Следва приготвянето на пивната мъст. Получения и смлян малц се смесва с вода до получаването на кашеста консистенция. При загряването ѝ и при достигане на определена температура, ензимите започват да превръщат нишестето в прости захари. Този етап трае повече от четири часа и накрая се получава пивна мъст, която след това се пречиства чрез филтриране. Следва варене, с което се спират процесите на ензимите. По време на варенето се добавя хмел, с който се придава специфичния вкус и горчивина. Вари се около два часа, след което сместа се охлажда.
Хмелът е ключова съставка в напитката. Той придава някои важни свойства на бирата, като горчивината, с която се балансира сладостта на малца. Хмелът има и антибиотичен ефект, който благоприятства развитието на пивните дрожди за сметка на останалите микроорганизми. При готовата бира той удължава времето, през което се задържа пяната, а киселинността му действа като естествен консервант. Преди откритието на хмела през 13-16 век са използвали различни билки и растения, като пелин. В наши дни, също можем да намерим някои специфични бири, които използват различни от хмела овкусители.
След като пивната мъст е готова, следва процесът на ферментация. Можем да кажем, че това е най-важният етап от пивоварството. Простите захари в пивната мъст се превръщат в алкохол и въглероден двуокис посредством бирена мая (пивни дрожди). Времетраенето на процеса (най-много една седмица) и температурата, при която протича, зависят от произвеждания тип бира — ейл или лагер. След това, така нареченото зелено пиво, се оставя да отлежава. В миналото бирата е ферментирала с помощта на свободно срещащи се в природата диви дрожди. В наши дни повечето дрожди са специално култивирани за тази цел, с изключение на дивите Brettanomyces bruxellensis, които участват при ферментацията на бирите ламбик.
Именно по време на отлежаването,
бирата придобива своя специфичен вкус. Въглеродният двуокис ѝ придава пенливост, а това колко време ще отлежава зависи от типа бира.
Любопитно за бирата
Лятото определено се слави като най-подходящия сезон за забавления, дълги нощи и разбира се – бира. Ако и Вие сте сред почитателите на напитката, то непременно трябва да посетите най-големия музей на бирата, който се намира в щата Канектикът. В него се намират над 1 милиона експонати като в това число не влизат бирените етикети и капачки. Освен това, в музея има впечатляваща бирария с капацитет от над 1000 места.
За свойствата и действието на бирата се говори и знае много, но няма как да не споменем факта, че освен разхлаждащ и освежаващ ефект, тя действа благоприятно и за балансирания начин на хранене. Заради натуралните съставки, от които се приготвя, напитката е силен антиоксидант, съдържа много минерали и витамини, които са в основата на пълноценния хранителен режим. Освен това спомага храносмилането.
А ето и 20 забавни и любопитни факта за любимата на мнозина напитка:
1. Богатата дама Пу-Аби от древна Месопотамия е пила бира от златна сламка, която се съхранява до ден днешен в музея към Пенсилванския университет във Флорида.
2. Бащата на Шекспир е бил дегустатор на бирата вид
ейл. Начинът на дегустация е протичал като дегустатора е изливал малко количесто от
ейла върху пейка, на която е сядал, докато пие остатъка. Ако напитката е достатъчно качествена и плътна, след половин час кожените дрехи на дегустатора залепвали за пейката.
3. Американският президент Джордж Вашингтон е имал своя собствена пивоварна.
4. Юлий Цезар поздравява войниците си с
бира след историческото прекосяване на Рубикон.
5. В италианският град Падуа има построено копие на катедралата от бирени кутийки. Бирената катедрала е само четири пъти по-малка от своя оригинал и за направата ѝ са използвани 3 милиона и 45 хиляди кутийки от бира.
6. Жителите в няколко квартала на полския град Бидгощ една сутрин осъмват в течаща от кранчетата в домовете си бира. Причината за това е повреда в разпределителния винтил в местния пивоварен завод. Какво щастие!
7. В Канзас, САЩ лекарите имат право да предписват бирата, като лекарство.
8. В австралийският град Мелбърн има специални служители, чието задължение е да миришат измитите халби от бира. Задачата му е да прецени, дали бутилките не миришат на керосин. Керосинът е с много устойчив мирис, дори и след измиване.
9. В Замбия използват бирата като средство за ловене на мишки. За целта се поставят купички с мляко и бира. На сутринта, пияните мишки не се съпротивляват при опит да бъдат уловени.
10. През Средновековието се е пиело повече бира, отколкото вода.
11. Най-дългият махмурлук в Света е продължил 4 седмици. Този рекорд е бил поставен от шотландец, който изпил 60 литра бира.
12. Най-силната бира в света съдържа 67.5% алкохол.
13. Има наука, която изучава процеса на производство на
бирата подробно, както и каква роля има всяка една съставка. Нарича се зитология.
14. Най-старите рецепти, които са открити са именно за производството на бира. Те са били издялкани на камък под формата на песен.
15. В опит на британски пивовари да изпратят пиво към Индия, бирата винаги се разваляла. Така те започнали да добавят повече и повече от съставките за увеличаване на трайността, като без да искат създали нов вид, доста по-силна бира, позната днес, като
Индийски пейл ейл.
16. Най- скъпата бира в света се продава само и единствено в бар в Лондон, казва се Vielle Bon Secours.
17. Момиченца от племето на Древните инки са дъвчели царевични зърна, след което са ги изплювали в казани с топла вода. След няколко седмици бирата била готова.
18. В древните времена пивоварството се е считало за изключителен занаят и се е извършвало само от жени. В Перу само най-красивите и изтънчени дами са имали право да работят в пивоварни.
19. Когато крал Хамурапи е управлявал Вавилон е съществувал закон, според който всеки е длъжен да изпива дневната си доза бира, варираща според социалния статус. Счита се, че се е правило, тъй като бирата съдържа всички необходими вещества за оцеляването на човек, като дори е била заместител на храната, когато храна е нямало.
20.
Кенчетата за бира са измислени през 1935 година, когато хората все по-рядко започнали да посещават бирариите и производителите търсели начин да доставят пивото до домовете.
И ще завършим с един цитат на Бен Франклин: „Бирата е доказателството, че Господ ни обича“. Весело лято!
СуперМаг
